История на един Опел

Извинявам се за почерка,ама пиша с левия шарнир,че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна-ако пиша с него,хептен няма да ми разчетете.А и малко недовиждам-изгоряха ми оригиналните нески крушки на фаровете,сложиха ми китайски.Сега все едно съм не с фарове,а с кандилца....Това е дневникът на живота ми:

Ден първи-Германия,15.11.1998г. чувам немска реч-това е добре.Значи са ме сглобили немски инженери.Сигурно съм "BMW" или "Mercedes".Е айде от мен да мине-може и "Audi".Ще си отживея,като аристократ!

Ден първи-Германия,15.11.1998г.,в края на работния ден,в края на конвейера:продължавам да чувам немска реч-това е добре.Но виждам надпис-"Opel" на изхода на завода-това не е добре.Значи съм "Opel"-скапах!

Ден втори-Германия,в склада на завода на "Opel".Само на два дена съм,а ръждата вече ме яде!Няма лъжа,няма измама-"Opel" съм!

Ден трети-на ферибота за Италия:отчаян съм-не само,че съм "Opel",но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти-Милано,Италия:навсякъде чувам италианска реч.Шарнирите ми треперят от ужас,акумулаторът ще ми гръмне от напрежение-италианците ще ме карат!Едно семейство вече се спря на мен....Къш-къш-къш!Господи,дано да не запаля от първия път и да ми се размине.

Ден четвърти-Милано,Италия:мамка му,нали все пак съм немска машина,запалих от първия път и ме купиха!Семейство Олдани-луди, млади,с две лигави жабарчета-олигофренчета,които започнаха да акат,да пикаят и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех,защо Вермахта не мина и през Италия някога!?

Ден пети-Милано,Италия:не е истина как кара тоя италианец!Мислех,че ще съм семейна кола,а станах състезателна-от "Формула" 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!

Ден шести-магистралата Милано-Торино:започвам да се съмнявам дали съм двигател 1,6 или 3,6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари"-а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!

Ден шести-магистралата Милано-Торино,на бензиностанция:видях се с един "Opel",който уж с бензинов двигател,а пък тракаше,като че е с дизелов."Защо така бе,братко!?" А той,горкият ми изстена:"Защото не са ми сменявали маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха,от страх щях да изпикая целия бензин,който Олдани ми зареди....

Ден десети-на градско в Милано:мама мия,сеньора Олдани ме подкара!Мислех,че съм състезателна кола,оказа се че съм каскадьорска- минавам на червено,на жълто,на стоп,на обратно движение..... Само на автосервиз не минавам,а всичко вече ми тропа!

Година първа: карам с половин картер масло-двигателят загрява,Олдани-не!

Година втора: карам с по-малко от половин картер масло-двигателят загрява,та прегрява,Олдани-не!

Година трета: карам без масло,а се чуствам ... смазан!

Година десета: ни жив,ни умрял съм-значи съм "Opel"!

Година петнадесета: умрял съм-значи отивам в България!

Година петнадесета,ноември,Горубляне: умрял съм,но ви убеждават,че съм жив и вие вярвате-значи сте българи!

Година двадесета: умрял съм и никой не вярва вече,че съм жив-значи отивам в Перник!

Година двадесета,минавайки на червен светофар в София: безсмъртен съм!

Затова на задното ми стъкло е залепен надпис - "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка.....

P.P. Ще се видим в Ада!